Това изследване е насочено към тази част от общата картина на евангелското дело в България, която обхваща онова което се е случило или се случва в момента под влиянието на Самоковската протестантско-евангелска духовност. Ние не търсим разделителна линия между старите протестанти и новите евангелисти, а само изтъкваме взаимозависимостта и общата история. По този повод е важна ролята на град Самоков като духовно средище на старите протестанти, които са го използвали като база за едно несекващо положително влияние върху целокупния български народ, което влияние продължава да въздейства и върху сегашното развитие на евангелизма в този град. 

Днес можем само да се губим в предположения и догадки какво би постигнал евангелизмът в България, ако не беше дошла атеистичната нощ, спряла и замразила развитието на евангелските църкви в България за десетилетия. Има за какво да съжаляват и самоковските граждани, които вместо да съхранят, доразвият и създадат удобства за разширяване на протестантското училище в родния си град, чрез равнодушието си и често водени от дребни религиозни страсти го прогониха, за да бъде то преместено в кв. Симеоново в София, а по-късно през 1939 година и напълно затворено. Кой спечели и кой загуби от това?! Можете ли да си представите днес град Самоков като академичен многолюден студентски град? Какъв би бил стопанският и икономически напредък на това прекрасно селище? Но звездният миг на този град бе пропуснат. Той не издържа изпита на времето. Важното обаче, при новите обстоятелства, е да не се пропуснат днешните дадености и предоставени възможности.